Заместник-министър Деница Николова в интервю за в. "Строителство имоти": Отворени са процедури за близо 2,3 млрд. лв. по програма "Региони в растеж"

– Госпожо Николова, регионалният отдел в МРРБ, който отговаря за Южен Централен район (ЮЦР), е ситуиран в Пловдив. Създава ли това предпоставки пловдивските проекти да се ползват с предимство пред тези на останалите градове? С промените в Закона за културното наследство 6 подобни звена бяха създадени и към Министерството на културата, като центърът на едно от тях също е в Пловдив. Това би могло да дискриминира Хасково и Стара Загора например…

– В рамките на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" е предвидена Приоритетна ос 6 "Регионален туризъм". По нея могат да бъдат финансирани обекти на културното наследство и религиозни обекти от национално и световно значение, с потенциал за развитие като комплексен туристически продукт и с цел опазване, популяризиране и развитие на културното наследство. Общият бюджет на приоритетната ос 6 е 197 млн. лева (европейско и национално финансиране). Допустими за финансиране по приоритетна ос 6 "Регионален туризъм" на ОПРР 2014-2020 г. са всички обекти на културното наследство от национално и световно значение, включени в Националния регистър на недвижимите културни ценности на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и на списъка на обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Проектите в рамките на приоритетната ос ще се финансират в комбинация с безвъзмездна финансова помощ и финансови инструменти (кредити) под формата на нисколихвени заеми с дългосрочен период на възвръщаемост, които ще се отпускат от финансови посредници. Очаква се финансовите посредници да стартират своята работа през 2017 г. Ключова роля за вземане на решение за инвестиране в даден проект ще има не териториалното разположение на съответния обект, а подготвените от бенефициентите бизнес план, финансов анализ и други документи, доказващи потенциала на проектите да генерират приходи и да осигурят достатъчно средства за финансово устойчиви проекти, които могат да върнат предоставеното им кредитно финансиране. В тази връзка ще се финансират цялостни интегрирани туристически продукти, като освен реставрационните дейности по обекта, следва да се предвидят и съпътстващи инфраструктурни и маркетингови дейности, както и генериращи приходи дребномащабни инвестиции в рамките на културната атракция или пряко свързани с нея.

– Пропорционална ли е положителната промяна в облика на градовете в Южен Централен район, или Пловдив дръпва чувствително на фона на останалите? И ако е така, каква е причината?

– Изпълнението на проекти по ОПРР 2007-2013 г. оказва положително въздействие върху всички градове от ЮЦР, които се подкрепят по програмата. Отчитайки, че Пловдив е най-големият град в региона и вторият по големина след София, то той е с по-големи нужди от инвестиции и с по-голям потенциал за растеж и развитие. В тази връзка чрез ОПРР 2007-2013 г. е постигнато балансирано и устойчиво развитие на ЮЦР, в който Пловдив се явява локомотив за неговото цялостно развитие.

– В обществото битува подозрение, че част от средствата от Европа не се влагат там, където е най-належащо, а където се отваря възможност за финансиране. Пример за това са многобройните инвестиции в спортна инфраструктура, които на места остават неизползваеми. Има ли такива случаи в Южен Централен район?

– Нямаме сигнали проекти, изпълнявани по ОПРР 2007-2013 г. в ЮЦР да са подлагани на подобни подозрения. С оглед минимизиране на бъдещи рискове от подобни случаи на нецелесъобразни инвестиции ОП "Региони в растеж" възприема нов подход през новия програмен период 2014-2020 г. Спортни обекти ще бъдат финансирани с финансови инструменти, т. е. с кредити за финансово устойчиви проекти, и то единствено ако са включени в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на съответния град.

– На кои проекти се отделя най-голямо внимание в ЮЦР – за облагородяване на градската среда, за туристическа, културна или образователна инфраструктура? Защо?

– Всяка община ще изпълнява проекти по ОПРР 2014-2020 г., които са най-приоритетни за нейното развитие и които са идентифицирани на базата на реални местни нужди и след широко обществено участие. По-големите общини в ЮЦР – Пловдив, Карлово, Панагюрище, Пазарджик, Велинград, Асеновград, Смолян, Димитровград, Хасково, Кърджали, имат разработени интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които са основата за финансиране на проекти за градско развитие по ОПРР 2014-2020 г. В допълнение за целите на кандидатстването с проекти по програмата тези общини са разработили и свои инвестиционни проекти, които включват идентифицирани приоритетни проекти за подкрепа по линия на ОПРР 2014-2020 г. След преглед на разработените инвестиционни програми можем да обобщим, че всички посочени общини в ЮЦР имат идентифицирани проекти за подобряване на градската среда. Това е логично, тъй като, от една страна, инвестициите в градската среда са най-видими и забележими, а от друга – градската среда е основен интегриращ фактор по отношение на останалите инвестиционни приоритети, включени в Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие". Важно е да отбележим, че интервенциите в градската среда обхващат широк спектър от дейности и обекти – паркове и зелени площи, площади, улични мрежи, пешеходни зони и др., което прави този инвестиционен приоритет един от най-важните за подобряване на облика на българските градове. В инвестиционните програми на всички общини са включени също и проекти за обновяване на обекти на образователната инфраструктура (училища и детски заведения), което е в отговор на необходимостта от модернизация на средата за образование.

– По-голяма част от възможностите за кандидатстване и финансиране по "Региони в растеж 2014-2020" вече са отворени. Какъв е интересът към тях?

– Към момента по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" са обявени общо 11 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на обща стойност 2,284 млрд. лв., или 76% от бюджета на ОПРР. Подадени са 389 проектни предложения. Сключени са общо 134 договора на обща стойност 417 млн. лв. (13,8% от бюджета на ОПРР).

– През настоящия програмен период министерството засилва партньорството си с общините. Има ли вече резултати от това по-тясно сътрудничество?

– Може би най-важната характеристика на ОПРР 2014-2020 г. е сформирането на междинни звена в общинските администрации с делегирани функции по подбор на проектите за финансиране по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие". Ролята и функциите на междинните звена са изяснени и регламентирани, като са подписани съответните споразумения за това. По този начин се дават повече правомощия, но съответно и повече отговорности на местните власти, които следва да имат необходимия административен капацитет за изпълнение на делегираните им задачи. Важно е да отбележим, че делегирането на допълнителни функции на местните администрации е продиктувано от европейските регламенти, които трябва да спазваме в процеса на изпълнение на програмата. В допълнение наблюденията ни през миналия програмен период, както и необходимостта от продължаване на политиката по децентрализация ни дават увереност, че общините ще се справят успешно с новите си функции на междинни звена за избор и оценка на проекти по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на ОПРР 2014-2020 г. Считаме, че до момента междинните звена успешно се справят с делегираните им функции, като резултатите показват, че вече имаме първите одобрени проекти и съответно първите сключени договори за БФП по приоритетната ос. Все пак междинните звена са сформирани сравнително скоро и е твърде рано да правим генерални обобщения за тяхната работа. Бих искала да обърна внимание, че Управляващият орган на ОПРР оказва постоянна подкрепа и сътрудничи с общините на всеки етап от тяхната работа в качеството им както на междинни звена, така и на бенефициенти по програмата.

– На регионално ниво какви са най-сериозните предизвикателства през новия програмен период?

– През новия програмен период 2014-2020 г. ОПРР продължава да подкрепя регионалното развитие с оглед намаляване на различията в развитието и растежа на българските региони. Едно от основните предизвикателства е следването на подход за целенасочена подкрепа на т.нар. модел за развитие на територията на страната – "умерен полицентризъм", възприет в Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. (НКПР). Този модел се очаква значително да спомогне за стабилизиране на отрицателните демографски тенденции в страната към 2025 г. Балансираната полицентрична териториална мрежа от градски центрове допринася за създаването на благоприятни условия за установяване и развитие на стопански и обществени дейности, например достъпни услуги и откриване на работни места в или близо до градовете, в които хората живеят постоянно. По-добрите функционални характеристики на големите и средните градове позволяват развитие на нови стопански дейности, които разнообразяват местната икономика и намаляват рисковете от гледна точка безработица и доходи и подобряват основните условия за стопанска дейност. В тази връзка НКПР определя модела на полицентрично развитие в страната като взаимосвързана система, основаваща са на 10 града, действащи като центрове на растеж и които се балансират от мрежа от средни по големина градове в централните урбанизирани райони на страната. В допълнение са идентифицирани и малки градове, действащи като опорни центрове в периферните райони на страната. Възприетият подход за подкрепа по ОПРР 2014-2020 г. на умерения полицентричен модел за развитие на територията е предизвикателство, тъй като е необходимо да бъде постигнат баланс между задоволяване на индивидуалните нужди на градовете, от една страна, и справедливото разпределение на ресурсите, от друга.